НАДУСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀СТИЕ, мн. -ия, ср. Част от лицето над устата. Зам.-министърът го мъмреше,.., а Влахов мрачно гледаше кокалестото му лице с широко надустие и голямо изпъкнало чело. А. Наковски, БС, 131.