НАДУ̀ТИЧЪК

НАДУ̀ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Който е малко надут. Очите му бяха малки и много светли и духовити, носът му беше широк и доста складно беше прихванат о̀ надутичките му бузи. Св. Миларов, СЦТ, 46-47. Те [комплиментите] са от същия характер като този, ако бяхме казали на г. Кръстев: "Вий сте много добър човек, още по-добър сте писател, но сте ограниченичък, надутичък". Д. Благоев, ЛКС, 91-92.

Списък на думите по буква