НАДУ̀ШВАМ

НАДУ̀ШВАМ1, -аш, несв.; наду̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. със следв. подч. изр. С обонянието си усещам, разпоз‑

навам, различавам някакъв дъх, миризма; подушвам, намирисвам, помирисвам. Влизаше [дяволчето] в някоя богата къща, където надушваше, че готвят особено хубави ястия, взимаше каквото и колко си иска... Елин Пелин, ЯБ, 24. Когато времето е по-хубаво, той [щъркелът] прави разходки из селото. Надушваше къде има храна и отива там. Елин Пелин, ПР, 79.

2. За животно или човек — чрез обонянието си разпознавам, откривам присъствието на някого, на нещо по миризмата, дъха, който изпуска, излъчва; подушвам. Белият самец бе надушил жертвата си и просто обикаляше в основата на ледения блок, без да проявява излишно любопитство да наднича в дупката — той знаеше, че предстоящата му храна е там — на сигурно място! Ст. Волев, МС, 98. Кучетата надушиха чужденеца, изскочиха от мръсните дворища и го залаяха. Елин Пелин, Съч. IV, 93. Само в много тихите места таралежът излиза от жилището си и денем,.. Когато се движи, навежда носа си до земята. По тоя начин надушва всеки предмет, покрай който минава. П. Петков, СП, 7. Загинул ми йе Никола, / у тая гора зелена, / .. / Надушиле га орлове, / орлове, църни гарванье. Нар. пес., СбВСтТ, 332.

3. Прен. Разг. Научавам, узнавам, подразбирам нещо или за присъствието на някого; усещам. Колко нощи са преспивали там — топлил ги е. Полицията ги надушваше, но той не ги издаде. Ст. Даскалов, ЕС, 48. Знаете ли, че вашите другари от другите две роти са на открито и всяка минута някой от тях загива... Ако ви надушат в тая дупка, с мини и от вас нищо няма да остане. П. Вежинов, ВР, 37. Кварталът е надушил какво става и бърза да се притаи, за да изчезне от вниманието на неканените си гости. Др. Асенов, ТКНП, 159. Аз работя повече от година в самата светая-светих на централата и Еванс трябва да е идиот, за да мисли, че през цялото това време не съм нищо надушил и не съм нищо предал на тия, дето са ме пратили. Б. Райнов, НН, 451. надушвам се, надуша се страд. и взаим.

Краставите магарета през девет баира се надушват. Разг. Употребява се за хора с еднакви недостатъци, които общуват, поддържат другарски връзки и под. — Кой ти позволява да се държиш така фамилиарно с мен, гамен с гамен? .. — Ха-а, тъй ли била работата! Значи аз съм гамен! Ами не знаеш ли, че краставите магарета се надушват през девет баира? В. Нешков, Н, 97.

НАДУ̀ШВАМ

НАДУ̀ШВАМ2, -аш, несв.; надуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Удушавам много, мнозина или всички (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква