НАДУШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀ШВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надушвам¹ и от надушвам се; подушване, помирисване.

НАДУ̀ШВАНЕ², мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надушвам² и от надушвам се.