НАДФЪРЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДФЪ̀РЛЮВАМ, -аш, несв. ; надфъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надхвърлям; надфърлям, надвъргвам. надфъ̀рлювам се, надфъ̀рля се страд.

НАДФЪ̀РЛЮВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надхвърлям се; надфърлям се, надвъргвам се. Та не била силна звезда, / току било лудо младо. / Со коина [коня] се надигрува, / со пушка се надфърлюва. СбНУ VI, 12.