НАДХИТРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДХЍТРУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. и диал. Проявявам по-голяма хитрост от друг, надминавам някого по хитруване, успявам да надвия някого с хитрост; надхитрявам, надхитрям, надхитрювам. Едно би смутило нашия млад егоист — да го надхитрува някой. Ал. Константинов, БГ, 50. Взеха [Англия и Австрия] да се наслаждават с мисълта: "Росия е мужишка, ний довека ще я надхитруваме дипломатически." НБ, 1876, бр. 44, 171. надхитрувам се, надхитря се страд.

НАДХЍТРУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. и диал. Надхитрявам се, надхитрям се, надхитрювам се. Случило се, че в една гостоприемница се събрали двайсетина хитрувачи. Те насядали в кръчмата на гостоприемницата и почнали да се надлъгват и надхитруват. Ран Босилек, ВП, 120.