НАДХИТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДХЍТРЯМ, -яш, несв.; надхѝтря̀, надхѝтрѝш, мин. св. надхѝтрѝх, св., прех. Надхитрявам. Илия не спи... и мисли, мисли .. Преди, в нелегалното време,.., толкова пъти беше надхитрял провокаторите и шпионите,.., а сега, .. него го изиграха. А. Гуляшки, МТС, 143. Минаваше предпазливо през зелените джунгли и надхитряше въображаемия звяр, като оставяше неверни следи. Н. Стефанова, ОС, 111. надхитрям се, надхитря се страд. и взаим.

НАДХЍТРЯМ СЕ несв., непрех. Надхитрявам се. Отново в залата заклокочи врява. Отново всеки от болярите се силеше да надвие на другите. Така още час-два се мъчеха да се надхитрят с надумки, невяра и жлъч. М. Смилова, ДСВ, 75.