НАДХОРАТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДХОРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надхоратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Надприказвам; наддумвам, надговарям, надговорвам, надхортувам. надхоратявам се, надхоратя се страд.
НАДХОРАТЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надприказвам се; наддумвам се, надговарям се, надговорвам се, надхортувам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.