НАДЧЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЧЀТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надчета¹ като прил. Начетен2. Известно е, че надчетените .. лица при ревизиите не само възстановяват дефицитната сума, но те губят още и право на премиално възнаграждение. ВН, 1961, бр. 2934, 2.