НАДЧЍТАМ

НАДЧЍТАМ1, -аш, несв.; надчета̀, -ѐш, мин. св. надчѐтох, прич. мин. св. деят. надчѐл, -а, -о, мн. -и, св., прех. Финанс. Начитам3. Петко забравяше, че си има овцевъди, пряко отговорни за стоката, която гледат. Той поемаше всичко върху себе си. Мислеше, че него ще надчетат и със сумите за умрелите овце. Ст. Даскалов, СЛ, 198. — За коя сумица? — не долови отведнъж Раденко. — Ами че тая, гдето съм надзел, без да искам, и гдето ме надчетоха за загубения инвентар. Б. Обретенов, С, 74. надчитам се, надчета се страд.

НАДЧЍТАМ

НАДЧЍТАМ2, -аш, несв.; надчета̀, -ѐш, мин. св. надчѐтох, прич. мин. св. деят. надчѐл, св., прех. 1. Чета по-добре или повече от някого.

2. Диал. Надброявам. От де го дочу търговче, / чете си пари, надчете, / йозе си булче хубаво. Нар. пес., СбВСтТ, 429. надчитам се, надчета се страд.

Списък на думите по буква