НАДЪВКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЪ̀ВКВАМ, -аш, несв.; надъ̀вча, ‑еш, мин. св. надъ̀вках и (диал.) надъ̀вкам, ‑аш, св., прех. Рядко. Сдъвквам доста, в голяма степен нещо или някого. ● Обр. Но веднаж в годината, ще не ще, той отива на пазар, веднаж в годината ще попадне в ръцете на хамбарджиите.. Така ще го надъвчат тия опитни зъбати хамбарджийски плъхове, че цяла година раната му ще кърви. Н. Хайтов, А, 40. надъвквам се, надъвча се, надъвкам се страд.