НАДЪЛБОКО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЪЛБО̀КО нареч. 1. На голяма дълбочина, дълбоко във вътрешността в отвесна посока от повърхоността на нещо. Богдан му [на овчарчето] заповяда: — Зарови шилето надълбоко да не го ядат кучетата! К. Петканов, Х, 204. Като седнаха да вечерят, Лазар разказа каквото знаеше за газта. — От земята извира. Гъсто като катран. Продупчат надълбоко и започва да извира. Д. Талев, ПК, 23. Корените растат в почвата скрито от нашите очи и затуй ние не си и представяме колко надълбоко и нашироко те се разпространяват в почвата. Бтн. V и VI кл (превод), 33.
2. На значително разстояние от началото към вътрешността на някаква местност в хоризонтална посока; дълбоко, навътре. Хладината избяга надълбоко в гъстите гори и усои. Ст. Даскалов, СД, 440. Съвсем се стъмни. На Росинка се стори, че те навлизат в гората все по-надълбоко и че самата гора става все по-неизбродна и по-страшна. Д. Ангелов, ЖС, 209.
3. Прен. Обикн. в съчет. със същ. сърце, душа и под. В съкровените, скритите помисли и чувства; навътре. Гласът на майка му трепереше, играеше над главата му като топъл вятър и проникваше надълбоко в сърцето му. К. Петканов, БД, 28. Недоволството, което сегиз-тогиз неволно се зараждаше в душата ѝ, тя криеше и потуляше нейде надълбоко. Т. Влайков, Съч. I, 19 , 207.
4. В съчет. с гл. като вдъхна, въздъхна, кашлям и под. С цели гърди, с всичка сила; дълбоко. Той измъкна бързо кърпичката си, силно напарфюмирана, закри лице и вдъхна надълбоко. К. Константинов, Избр. разк., 77.
5. Прен. Задълбочено, сериозно, по същество; дълбоко. Той беше войнствен и смел / и без да мисли надълбоко, / на всяка низка земна цел / отвори сам война жестока. Д. Дебелянов, С 1936, 160. Аз, както и ти, подозряваме тогози Губета, нъ да не издирваме работата по-надълбоко, да не си намерим някоя беля. К. Величков и др., ЛБ (превод), 9. Как ги зачу Крали Марко, / гледа Марко нашироко, / мисли Марко надълбоко. Нар. пес., СбНУ ХV, 33. // В същността, в основните проблеми на нещо. По-други бяха разговорите на Борис с Кузмана Велянов, с Йолета Ядрев и с други като тях. Чрез тях той навлизаше все по-надълбоко в народното дело, в самия народ, в душата му. Д. Талев, И, 388.
6. Прен. В много висока степен, много силно, извънредно много. Младен сполучи да я нарани дълбоко. К. Петканов, БД, 80.
◊ Вземам / взема надълбоко нещо. Проявявам прекалено чувствителност, силно се засягам, обиждам се от нещо. Яворов взе обидата обаче много надълбоко. М. Кремен, РЯ, 506. Надълбоко и нашироко. Разг. Задълбочено и обстойно. За очи казахте в началото, че той е умен, и че той говори надълбоко и нашироко, ала досега нищо не приехте от тогова умния. Й. Вълчев, СКН, 499.