НАДЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЪ̀НВАМ, -аш, несв.; надъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Набивам1, натупвам някого; набъхтвам, напухвам1. По-добре е да не се ежи, защото някой ден ще го надънят хубаво за това.

2. Блъсвам, удрям. Внимавай да не надъниш колата в някое дърво. надънвам се, надъня се страд.

НАДЪ̀НВАМ СЕ несв.; надъ̀ня се св., непрех. Разг. Удрям се, блъсвам се. Вчера се надъних в едно бюро и още ме боли кракът.

НАДЪ̀НВАМ СЕ, -аш се, несв.; надъ̀ня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Наяждам се обилно, поглъщам нещо в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, надумквам се, набумквам се.