НАДЪРВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЪ̀РВЯМ, -яш, несв.; надъ̀рвя, -иш, мин. св. -их, прич. мин. страд. надъ̀рвен, св., прех. Диал. 1. Правя нещо меко да стане твърдо като дърво; втвърдявам.

2. Набивам някого, обикн. с дърво; натупвам, набъхтвам, надънвам, надънквам, надървявам. надървям се, надървя се страд.

НАДЪ̀РВЯМ СЕ несв.; надъ̀рвя се св., непрех. Диал. Ставам твърд като дърво; втвърдявам се.

◊ Надървям / надървя палците. Жарг. Умирам.