НАДЪ̀ХВАМ

НАДЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; надъ̀хам, ‑аш, св., прех. 1. Изпускам, издишвам върху някого дъх, миризма от устата си. — Влизаш .. и какво виждаш? Едно куче като вълк голямо .. Сега: ако речеш да стъпиш близо при кучето, то отваря уста, надъхва те със зехир и ти ще гебердясаш. Д. Немиров, Б, 65. ● При клетви. — Нали [надениците] бяха цяла стряха? — Бяха. Ами когато отидох на църква срещу Възкресение, някой ги обра, бяс да го надъха — изпъшка попадията. Т. Харманджиев, КЕД, 118-119. // Изпускам топла въздушна струя от устата си, обикн. за да стопля или покрия с влага. Детето надъха стъклото и започна да рисува по него. △ Надъхай си ръцете, да ги стоплиш.

2. Остар. Умирисвам, вмирисвам, обикн. с благовония. Със масло розово стъкленце / ковчега ми отдавна пази. / .. / Но как то всичко размириса — / книжата, вещите, дъските! / Надъха даже ръкописа / на тие песни, тамо скрити. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 219.

НАДЪ̀ХВАМ СЕ несв.; надъ̀хам се св., непрех. и (диал.) прех. Надишвам се, дишам до насита. Хайдете да идеме в гюловите градини и да са надъхаме щастие и блаженство. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. // Поемам някаква миризма, аромат. Едно ми просто цвете диво / случило се да се вреди / със друго цвете миризливо, / накитено да поседи. / В един съд с него потопено, / надъхало се и оно. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 270.

НАДЪ̀ХВАМ

НАДЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; надъ̀хам, ‑аш, св., прех., разг. 1. С предл. с. Правя, предизвиквам у някого да се появи някакво чувство, мисъл, убеждение и под.; вдъхвам, внушавам. У дома често се приказваше за Съединението,.. Та това сигурно ме е надъхало с патриотизъм и това си остана до ден днешен. М. Кремен, РЯ, 290. Учителят по гимнастика може да говори каквото си ще, но никаква "силна хватка" и никаква "здрава стъпка" не биха могли да надъхат човека с такава неустрашимост, с каквато се отличават в света само моряците. А. Страшимиров, УШ, 9. Трайко така бе привързал хората си, така ги бе надъхал със своите мисли и идеи, че те не дадоха Младену и дума да продума за такава долна измена. Т. Влайков, Съч. III, 272. Един негов [на Моне] съотечественик в Хавър .. го е надъхал с любов към оригиналните усилия в изкуството. Худ., 1909, кн. 3, 14.

2. Настройвам, подстрекавам против някого или нещо; подсторвам, напомпвам. Твоят син е крив, той ги поведе подир себе си, той ги надъха. Й. Йовков, ЧКГ, 266-267. Виновен си е той, че не се измъква от ония вълци, дето го надъхват. Ст. Даскалов, СЛ, 487. надъхвам се, надъхам се страд. и взаим. Заговори и Мечката:

НАДЪ̀ХВАМ СЕ несв.; надъ̀хам се св., непрех. Разг. Обхваща ме(някакво чувство, настроение, стремеж), изпълвам се с (някакво чувство); настройвам се. — Не, наистина, Цоньо, както е тръгнал сега пряко границата, трябва вече да се надъха с вяра, че ще напише огнева поема. А. Страшимиров, Съч. V, 66. Надъхвам се с омраза.

Списък на думите по буква