НАДЪХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЪ̀ХВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надъхвам1 и от надъхвам се. Някои скали при надъхване с уста издават миризма на глина (пръст). От това се съди, че в тях се намират глинести минерали. Г. Ге‑
оргиев, П, 16. Всички глини при надъхване издават специфична миризма. Р. Христов и др., Г, 35. Чистият каолин представлява землеста бяла праховидна маса, която при надъхване издава миризма на пръст. Геол. IХ кл, 97.
НАДЪ̀ХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надъхвам2 и от надъхвам се; внушаване, настройване. Той не е познавал друга сила освен верността и е проклинал изкопаването въглища, на които злочестините .. ни заплашеват днес. Това е спорно надъхване, което е разпалевало трескавата душа на Ж. Ж. Русо. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 21.