НАДЪХТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЪХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надъхтѐя, ‑ѐеш, мин. св. надъхтя̀х, прич. мин. св. деят. надъхтя̀л, -а, -о, мн. надъхтѐли, св., прех. Остар. и диал. Надъхвам1. надъхтявам се, надъхтея се страд.

НАДЪХТЯ̀ВАМ СЕ несв.; надъхтѐя се св., непрех. Остар. и диал. Навиквам, привиквам на нещо, което ползвам, имам дълго време или в голямо количество. Надъхтее ли се човек на едно лекарство, не му помага вече. Н. Геров, РБЯд, 220.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.