НАДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Снаждам, наставям. Витан начена да измерва дъските, да ги изрязва, да нади, да набива гвоздеи. П. Михайлов, ПЗ, 170. И той си повика Маноил мастор, / калфи и чираци, и млади мастори. / Ковчаг правяха, въжа надеха. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 160. Пак са провикна Маринка: / "Гъркини, сестри да сте ми, / я си платната надете, / че ги у морето върлете, / меня накрая извадете." Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 103. ● Обр. И ето сега, когато пиша тези редове, започвам с едно огромно закъснение да се срамувам за невежеството ни. И търся протритите вече .. нишки на миналото: завързвам на огромни, груби възли скъсаните нишки — по-честно е да не крия поне, че съм ги надил. Н. Никифоров, ПВ, 77. надя се страд.