НАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надя̀на, надѐнеш, мин. св. надя̀нах, прич. мин. страд. надя̀нат, св., прех. 1. Обличам, обикн. горна дреха; нахлузвам, навличам2. Даскали със селски антерии, бедни калугери и попове с потури бяха нашите народни будители. А когато дотрябваше — надяваха униформата в легиите на Раковски или се записваха в четите и загиваха на Балкана. В. Йосифов, Избр. тв I, 42-43. Тя [княгиня София] бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Само двама от мъжете носеха опинци и една от жените бе надянала зимното си кожухче. Д. Талев, ПК, 267. Побягнах от света, надянах монашеска власеница. А. Каралийчев, ПГ, 115. След кръщението надяват му [на детето] бяла дреха, за белег на неговата чистота и му се окача кръст, да се знае, че е християнин. Д. Манчев, НН (превод), 135. ● Обр. Върхът надява светла риза / над свойта сива твърдина, / зората по скалите слиза / като пробудена жена. М. Петканова, КС, 52.
2. Обувам нещо на краката (обувки, ботуши, чорапи и под.); нахлузвам, навличам2. Разбрах, че ще ми станат [ботушите] .. Дърпам и хоп! — тамам.. Надявам и другия... Ст. Чилингиров, ХНН, 28. И калцуни все му надяваме, че не може да търпи босо като момичетата, но пак не се закали. Л. Александрова, ИЕЩ, 183. [Агна] надяна чехлите си, паднали под стола, и си тръгна, поглеждайки го съчувствено. Ст. Мокрев, ПСН, 157.
3. Напъхвам, втъквам обикн. нещо по-широко в нещо по-тясно, по-малко; намъквам, нахлузвам. Изважда от кошничката един пръскач, отрязва му опашката, надява я на въдицата и "пляс"! Д. Калфов, Избр. разк., 109. Абу-Сир взел пръстена и го надянал на малкия си пръст, без да знае вълшебните му свойства. Св. Минков, ПШ, 168. Днес столичанката като жетварка / улавя доброволно сърп в ръка, / надява дървената паламарка / и пръв път влиза в житната река. Бл. Димитрова, Л, 64. // Набождам, натъквам. Ишле у църква, па сос муздраците отдалек надевали нафората. СбНУ V, 179.
4. Напъхвам, закачвам на ръка, врат или през рамо. За да си платят данъците и купят по една бохча памук, мъжете в ранна пролет надяваха дисагите, мятаха отгоре им кожусите и тръгваха да правят градинарство в Кривой рог, в Темешвар и Мункач. А. Каралийчев, НЗ, 200. Болният пристъпи към кушетката,.. — От сутринта не е ял нищо, затова му е прилошало — обади се другият. Той надяваше двете торби на ръката си. Ем. Станев, ИК I и II, 282. надявам се, надяна се страд. и възвр. Орарът [на свещеника] е една широка ивица, разрязана на горнята страна, която се надява на шията и виси отпред до под колената. Д. Манчев, НН (превод), 145. — Ако те убият — все още загледан напред, с неочаквана решителност и жар изрече Радомир, — ако те убият, ще се надяна на някое копие. А. Дончев, СВС, 638. надявам си, надяна си възвр. Изтръгвай любовта, / до кръв със жива тъкан я отдирай! / .. / Борец
за свобода, / самичка си надявай белезници! / И в топлите гнезда / убий запелите във тебе птици! Бл. Димитрова, Л, 96. Надявам си чехлите.
◊ Надявам / надяна въжето някому. Разг. Осъждам на смърт някого, ставам причина някой да бъде осъден на смърт, обикн. чрез обесване. — В другите се намериха по хиляда гроша. А в теб — сто хиляди. Значи ти си им главатарят! — Не съм! — извика упорито Общи. Признае ли се за главатар, надява си въжето. Ст. Дичев, ЗС II, 651. Надявам / надяна маската на нещо. Книж. Добивам някакво изражение на лицето. Макар да бях надянал маската на безразличие, вътрешно се вълнувах. Надявам / надяна усмирителната риза (ризница) на някого. Книж. Вземам решителни мерки срещу своеволията на някого. Ако започне много да ти пречи, ще му наденем усмирителната риза и ще се оправиш. Надявам / надяна хомот (юлар, ярем) на някого. Разг. 1. Ограничавам свободата на някого, вземам го под властта си. 2. Оженвам някого. — Тука ми се крои някаква, но да видим каква ще излезе. — Пфу, крояла ти се — пренебрежително го [тати] прекъсна мама. Крои се може би нему — да му надянат юларя. Ст. Чилингиров, ХНН, 112.
НАДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. 1. Имам надежда, допускам, че нещо ще се случи, ще стане. Когато раната на гърдите му зарасна, той се надяваше, че тия мисли ще го оставят. Няма повече да мисли за Пауна, за детето, за нищо. Й. Йовков, СЛ, 129. Един неделен ден отидохме с дядо Мирьо да видим какво е станало с трите кученца в пещерата. Почти не се надявахме да ги намерим. Ем. Станев, ЯГ, 78. В живота си нивга не бях се надявал / на толкова мил комплимент: / покани ме дявола — старият дявол — / дома си на чашка абсент. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. "Надеваш ли се, калино, / байчо ти Кольо да доде, / армаган да ти донесе?" Нар. пес., СбВСтТ, 389.
2. Разчитам, осланям се, уповавам се на някого или на нещо. — Аз исках да ви намеря нарочно да ви поговоря за една моя припряна работа. Знайте? Вам се надявам. Ив. Вазов, Съч. Х, 6. Едвам помни той баща си, кога с лодка го водеше да обикалят таляните за риба. Майка му го отхрани и отгледа и все на него се надяваше, като подрасне да помага и на по-малките. П. Тодоров, И I, 46. "Колко съм глупава! За какво връщане мисля, на какво се надявам! Той ходи с друга, той не ме обича!" И. Петров, НЛ, 219. Българският народ трябва сам отново да почне да работи и да не са надява никому, ако той само не ще бъде кадърен да си помогне. НБ, 1877, бр. 64, 250.
3. Разг. С кратки форми на лич. местоим. Чакам, очаквам с нетърпение някого да дойде. — Не посрещна гостенин Ралуко. Да се зарадваш на светлия празник. — До онзи ден му се надявах, но дойде писмо.. Разболял се другарят му.. Та щял да остане дорде се поправи момчето. А. Каменова, ХГ, 223-224. Хаджиставрев се поизправи .. и се усмихна на младия човек: — А, ти ли си, Йордане, влез, влез. Вече няколко дена все ти се надявам. Д. Спространов, С, 74. "Ставай и прощавай, стара мила мамо, / .. / Не ми са надявай за два дни, за три дни, / най ми са надявай подир три недели." Нар. пес., СбВСт, 319.
◊ Надявам се като кон за (на) зоб. Диал. Ирон. Допускам напразно, без да има защо. Надявам се като просяк с празен дисаг. Диал. Много очаквам да стане нещо.