НАДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надявам и от надявам се.

НАДЯ̀ВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надявам се. Беше и бабиният ти Ганин син.. Висок, хубав, изправил се като свещ пред олтара. Дошъл да навести майка си.. Не му се надявала, а той дошъл. Значи надяването не помага. А. Каменова, ХГ, 201.