НАДЯДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЯ̀ДАМ, -аш, несв. (диал.); надя̀м и (диал.) надяда̀, надядѐш, мин. св. надя̀дох, св., прич. мин. св. деят. надя̀л, прех. Надяждам. Сит гладен надяда. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 157. надядам се, надям се и надяда се страд.

НАДЯ̀ДАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надяждам се.

НАДЯ̀ДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Закачам се, задявам се, подигравам се. Не съм срещал еленчанин, когато и да е било, то да се не усетя за уста Цонча Еленчанина. Те се надядаха с баща ми, макар и на шега. Той често викаше на баща ми: "Ей го на̀, тревненци голи фудули!", а баща ми отговаряше: "Я го виж ти еленското шуле, какво си прави устата!" П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37-38.