НАДЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; надя̀м и (диал.) надяда̀, надядѐш, мин. св. надя̀дох, прич мин. св. деят. надя̀л, св., прех. Надминавам някого в ядене, ям повече от някого. надяждам се, надям се и надяда се страд.

НАДЯ̀ЖДAМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се, състезавам се с някого по ядене. — "Айде, Марко, да се надядаме." / Марко изеде триста и три леба, / я изедох двеста и два леба. Нар. пес., СбВСтТ, 222.