НАДЯ̀НВАМ

НАДЯ̀НВАМ, -аш, несв. (диал.); надя̀на, надѐнеш, мин. св. надя̀нах, прич. мин. страд. надя̀нат, св., прех. Надявам; надянувам. надянвам се, надяна се страд. надянвам си, надяна си възвр.

Надянвам / надяна на гърба си нещо. Диал. Поемам задължение, отговорност (за нещо). Големците и имотните му [на английския народ] людие не стоят със сгърнати ръце, а ся намешат колкото прилича в работността на обществото, па си надянват на гърба и повече отколкото им ся пада дял от несгодите, что го слетят. Й. Груев, СП (превод), 17. Надянвам / надяна черно расо. Рядко. Ставам калугер. По гръцката размирица някои учени гръци .. побягват откъде Тесалия и са пръснуват по българските градове като даскали за гръцкий език; едни от тях са надянвали черното расо. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1.

Списък на думите по буква