НАДЯНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЯ̀НУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надя̀на, надѐнеш, мин. св. надя̀нах, прич. мин. страд. надя̀нат, св., прех. Надявам, надянвам. надянувам се, надяна се страд. Отрязува са дръвчето, отдето ще са хашладисува,..; после са изважда от дръвчето кората като от върбова пищялка и са фърга, и в тази минута са изважда кората от калема и са надянува на голото място и са завързува помежду двете очи. З. Княжески, ПРШ (превод), 39. надянувам си, надяна си възвр.