НАЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ЕДНО нареч. Разг. Заедно. Когато той за трети или за четвърти път разказва как наедно с Никола и Илия видяли Стоила да носи Варенова на ръце — бръчките на лицето му стават по-гъсти, гласът му се задавя. Й. Йовков, Разк. I, 95. Весел ма гледат мили другари, / че с тях наедно и аз са смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно. Д. Калфов, ПЮН, 3.

◊ Мачка и поганец ще лежат наедно. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ и мраз.