НАЕДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЕДРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наедрѐя, ‑ѐеш, мин. св. наедря̀х, прич. мин. св. деят. наедря̀л, -а, -о, мн. наедрѐли, св., непрех. 1. Ставам по-голям, по-едър, обикн. като раста и увеличавам теглото си, размера си. Откъм Трънево се задава облаче, голямо колкото булченска риза. Ще се разкъса ли или ще наедрее? К. Петканов, МЗК, 238. Филип беше наедрял, напълнял, отпуснал шкембенце и надул врат. К. Калчев, СТ, 57. Снежинките наедряха, не танцуваха вече, а отвесно и бързо се спускаха, застилаха земята. А. Гуляшки, МТС, 265. Колко много беше родила пармената тази година! Като наедреят ябълките, клоните ще увиснат чак до земята. Ем. Коралов, ДП, 47. // Видимо придобивам по-големи размери, изглеждам по-голям. Отдалеч параходчето се появява като тъмна топка, после наедрява и заприличва на лодка. П. Делирадев, БГХ, 48.

2. Разг. Ставам по-голям по обем, количество, брой. Рекичката, наедряла от топенето на снеговете, шумеше звънливо. В. Андреев, ПР, 125. Зад Малинов, както и зад Ляпчев, Буров и Цанков стояха различни слоеве на капиталистическите среди, които след Световната война наедряха числено и материално. Д. Казасов, ВП, 330. // За ден — ставам по-голям, по-дълъг; увеличавам се. През пролетта денят започва да наедрява.