НАЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наежа и от наежа се като прил. 1. За козина, косми, бодли, перушина и под. — който стърчи; щръкнал, настръхнал. Неочаквано вратата на вестибюла се отвори и в рамката ѝ се изпъчи възрастен гвардеец с квадратна глава и наежени мустаци. Ст. Дичев, ЗС I, 118.

2. Разг. За животно или птица — който е раздразнен и готов да напада; настръхнал. Очиларката пак се изправи и засъска срещу наеженото животно. Нов светкавичен скок — и мангустата захапа очиларката за шията. М. Марчевски, ОТ, 72.

3. Прен. Разг. За човек или група хора — който е вражбедно настроен към някого или нещо и е готов да се кара, да напада и под. Ида по агитация например. Събере се тълпа. Гледаш — наежена опозиция, кървави очи, устремени зверски на тебе. Елин Пелин, Съч. IV, 186. Намислих да остана на това място още за няколко време, но по-сетнешни някои обстоятелства ма разбиваха като трескавица. Първо обстоятелство, че скоро ще да са съмне; второ, че любопитни и наежени потери ще да са стекат. З. Стоянов, ЗБВ II, 317. Като че лъхна отначало хлад. / А после — нещо като че припари. / Притихна разлюленият площад, / дотичаха наежени стражари. Т. Харманджиев, П, 10.