НАЕЖЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от наежен; враждебност. Черковният двор беше същият и в него пак се разхождаха пауните, които толкова много ме радваха с красивите си пера и толкова много ме плашеха със своята настъпателна наеженост. Д. Казасов, ВП, 58. Той я гледаше и му се струваше, че оная наеженост, с която го срещна най-напред, беше изчезнала. Ст. Даскалов, ЕС, 24.