НАЕМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀМАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наемам¹ и от наемам се. За разлика от епохата на импресионистите, сега не е толкова трудно за художника да стигне до изложбената зала, стига, разбира се, да има средства за нейното наемане. Хр. Ковачевски, СК, 72. Силни економически съображения президираха както при нагласяването костюмите, тъй и при наемането театралната зала и декорирането на сцената. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Чифликчийски семейства, работници за наемане, панаирски търговци, всички са си дали среща в тая лятна сутрин на пазара в Арл. К. Константинов, ПЗ, 114.

НАЀМАНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам² и от наемам се; наемване2, поемане.

НАЀМАНЕ³, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам³ и от наемам се; поемане.

НАЀМАНЕ⁴, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наемам се¹; нагърбване.

НАЀМАНЕ⁵, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам се²; заякване, съвземане, оправяне.