НАЕМА̀ТЕЛ

НАЕМА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което ползва под наем нещо (жилище, помещение, земя,превозно средство и др.). Наемателят остана сам и изпълняваше точно нарежданията на хазяйката. Заключваше входната врата, затягаше крана на чешмата в кухнята. Св. Минков, РТК, 41. Личеше, че бившият наемател е бил човек с културни навици, акуратен и чист. П. Незнакомов, БЧ, 60. Ние нямахме собствена къща и живеехме като наематели в различни квартали. К. Константинов, ППГ, 22.

Списък на думите по буква