НАЕМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀМНИК, мн. -ци, м. 1. Войник, който служи в армия, войска срещу заплащане и обикн. е от друга, чужда народност. Българското войнство и куманските наемници се стягаха за далечен поход през Хемуса към слънчева Тракия. Л. Линков, ЗБ, 36. Римската република успяла да унищожи своя най-силен и опасен враг, защото войската ѝ била съставена от свободни римски граждани, а картагенската — от наемници. Ист. V кл, 1980, 199. — Кажете на своя княз, че аз имам доста войска, наемници не ми требуват. Е. Мутева, РБЦ (превод), 42.

2. Човек, който с користна цел, обикн. срещу заплащане, извършва престъпления. След битката при Одрин българските войски освободили нови земи в Тракия и Македония. Те обсадили Солун. Всичко било готово за превземането му, но наемник се промъкнал в царската палатка и убил Калояна. Ист. VII кл, 35. // Неодобр. Продажник. Моят син не беше наемник, .. и лицемерен. Ч, 1871, бр. 23, 722.

3. Остар. Наемен работник. Захаринчо е заведен от чичо си в града — там ще работи като наемник. Г. Цанев, СИБЛ, 285. Не е по-добро положението и на ония селяни, които работели като наемници в чифлиците — т. нар. момци, ратаи или аргати. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. — Драга моя, баща ви има наемници, които продават житото и плодовете на неговата земля. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 112. — Колко бащини ми наемници имат повече хляб, а аз умирам от глад. П. Р. Славейков, СК, 26-27. ● Обр. Сега той [фон Гайер] съзна и друго: че никога не бе бил войник, а само слуга и наемник на концерните, които управляваха Германия. Д. Димов, Т, 462.

4. Остар. Човек, който е взел нещо под наем; наемател. — Наемникът на чифлика в Ормо прати да я поиска днес рано. М. Балабанов, ДБ (превод), 43.