НАЕМНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀМНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Използуване на наемен труд, наемна работна ръка. Селим III, напълно изолиран, дотук само бил успял да събере.. чрез наемничество няколко хиляди низами. В. Мутафчиева, КВ, 269. Те [работниците] има да отбележат и други случаи в своето младо движение, при които най-ясно са се изказали против експлоатацията на своите господари, против ноемничеството, против капиталистическите наредби. Г. Георгиев, Избр. пр, 14-15.

2. Положение, състояние на наемник (в 3 знач.). — Аз се питам защо ние ставаме учители? Очевидно за заплатите, с които можем да преживяваме. То е тогаз наемничество. разбира се, наемничеството не е срамно, но кой ни наема? А. Страшимиров, к, 43. Трети пък прекарват живота си в постоянно наемничесво и ратайство. В. Геновска, СГ, 254.

3. Събир. Рядко. Всички наемни работници или служители като едно цяло. Известно влияние общоделците запазили само всред някои среди на държавното наемничество — учители, железничари, телеграфопощенци и др. Ист. Х и ХI кл, 233.