НАЕМНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀМНУВАМ¹, -аш, несв.; наѐмна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наѐмнат, св., прех. Остар. и диал. Наемам¹; наемвам1. наемнувам се, наемна се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЀМНУВАМ², -аш, несв.; наѐмна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Съвземам се, оправям се, заяквам; наемам се2. И отново се промъкват тънки сметки: "Ама да ни подкрепят по-силните стопанства! Да дадат това-онова, докато наемнем сами". С. Северняк, ОНК, 160.