НАЕМОДАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЕМОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Наемодател. В Парижката област 500 000 души живеят в "мебелирани" стаи, т.е. в хотели, принадлежащи много често на алчни наемодавци. ВН, 1958, бр. 2024, 3. Всеки наемодавец на .. помещение,.., има право да иска издаване на заповед за изпразване на помещението. Хр. Даалиев, ТИА, 142.