НАЖАБУРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖАБУ̀РВАМ, -аш, несв.; нажабу̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пълня, напълвам устата си с вода, като я задържам и раздвижвам, за да си промия или освежа добре устата; нажабурквам, нажабурявам. Нажабури устата си,.. и потегли нагоре. Ем. Станев, ИК I и II, 186-187. "Пазете добре тази водица и секой път, когато ще видите мъжа си сърдит, нажабурете устата си от тази вода. И докат я държите в устата, обзалагам ви ся, че нема да ви бие мъжът ви." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355-356.

НАЖАБУ̀РВАМ СЕ несв.; нажабу̀ря се св., непрех. 1. Жабуря се докрай, колкото е нуж‑

но; нажабурквам се, нажабурявам се. Теофил отиде до един от сандъците, отвори го и измъкна оттам писан кърчаг. Вдигна го до устата си, отпи, нажабури се и плю на пода. А. Дончев, СВС, 717. Посред нощ Алказ,.., скочи от леглото и заходи из стаята,.., измъчван от зъб,.. Опита какво лли не.., отчаян, че болката не минава, храбро реши да се нажабури със студена вода. Й. Йовков, (превод) З, бр. 5417, ХIХ. И второто шишенце извърна наведнъж в гърлото. Чак с третото се нажабури, за да освежи устата си. Т. Харманджиев, КВ, 8.

2. Диал. Пия достатъчно, до насита; напивам се. Когато телците бутат вимето чевръсто, нажабурили се, тогава Гена е оставила мляко за тях. Ст. Даскалов, БМ, 267. Вече второто шише бе допито. А.. не даваше и първите признаци, че ракията го хваща.. "Ако не се нажабури добре, няма да свърши работата си, както трябва" — помисли си поп Антония. Т. Харманджиев, КЕД, 55.