НАЖАЛЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние, чувство на нажален; натъженост, наскърбеност, тъга, скръб. Изпадна в непрекъсната нажаленост — от нищо можеше да се разплаче. Ил. Волен, НС, 103. Неописана била нажалеността на присъствующите. Кр. Мирски, Ч, 124.