НАЖАЛИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖАЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Тъжен, скръбен. Той писа на брата си едно опростително писмо толкоз нажалително, щото Селим проля сълзи, като го четеше. С. Бобчев, СОИ (превод) 92. Бързаме да зарадваме доброжелателите на това място с туй, че това нажалително състояние на училищата в Търново занапред не ще е същото. Г, 1863, бр. 5, 35. Стори ми са, че слугинята тичаше скоро и в гласа ѝ имаше нещо нажалително и извънредно. Ч, 1875, бр. 1, 42.