НАЖАЛЯВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖАЛЯ̀ВА МИ несв.; нажалѐе ми, мин. св. нажаля̀ ми, св., непрех. Диал. Дожалява ми, домъчнява ми. Щом му рекоха да иде в града, де че го накараха да мре — така му стана, но нямаше къде — тръгна. Из пътя .. идеше му да хвърли всичко и да иде при говедата си. И толкова му беше нажаляло, че порони сълзи. Ил. Волен, ДД, 39. Па бил се уморил, та едвам ишел.. и му нажалело, та плакал. Нар. прик., СбНУ Х, 143.

НАЖАЛЯ̀ВА МИ СЕ несв.; нажалѐе ми се св., непрех. Диал. Нажалява ми; натъжава ми се. Карай, мале, кого знаеш, / мен да знаеш да не караш, / че ми се е нажалело, / че ми либе не дооди. Нар. пес., СбВСтТ, 61. ● Нар.-поет. Жалба (жал) ми се нажалява. Задали се ситни, дребни врабци, / та си клюват брату цръни очи! / На сестри се жалба нажалело, / та на врабци потиом говори: / "Ишу, ишу, ситни дребни врабци !" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39.