НАЖИВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ЖИВЕ нареч. Диал. Приживе, докато е още жив. Сама през гора минала, / живо е пиле фанала, / наживе го е кинала, / кинала и наричала. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 104. Умрел йе наживе. Погов., СбНУ ХI, 157. Посветил се йе наживе. СбНУ ХI, 156.