НАЖЍЖАМ

НАЖЍЖАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нажежа̀, -ѝш, св., прех. Нажежавам, нагорещявам. Тая заран дойдох при мюфтията и му казах, че искам да ме уволни. И щеше да се е свършило мирно и тихо, ако брадатият не беше се развикал, че съм щял на стари години гладен да умирам, че на другия свят щели на подница да ме нажижат и още не знам какво си. Н. Хайтов, ШГ, 279. нажижам се, нажежа се страд.

НАЖЍЖАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нажежа̀ се св., непрех. 1. Нажежавам се, нагорещявам се. Ако повече время се върти със свърдел или ся пили с пила, то свърделът и пилата ся нагряват и нажижат толкова силно, чтото чловек не може ги похвана там, дето са ся тръкали о дръвото. Й. Груев, Ф (превод), 89.

2. Прен. Възбуждам се, разгорещявам се. Игра ли бе това, или искаше [кочът] силата си на овцата да покаже, да я слиса и сащиса — не мога да ти кажа, ала беше чудно нещо тая хала да се гледа как се носи с развети повесма и подковава дюшемето с копита, и се нажижа, и пръхти, докато захвърча от него бяла пяна. Н. Хайтов, ДР, 21. Разгаряха се [у запорожците] се тежки и здрави характере, които се мъчно нажижат, но,.., много време вардят извнътре жара. Н. Бончев, ТБ (превод), 35.

Списък на думите по буква