НАЗАДНИЧАВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗА̀ДНИЧАВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество или проява на назадничав; консервативност. Противоп. напредничавост, прогресивност. Той не приемаше лесно новите идеи.. и в това отношение той можеше да се нарече консерватор, но в този консерватизъм той не влагаше никаква догматичност, назадничавост, а най-малко корист. Сб??СЕП, 370-371. Тия, които съдиха Галилея и изгориха на кладата Джордано Бруно, бяха суеверни фанатици. Този фанатизъм не е нищо друго освен назадничавост. Г. Томалевски, АН, 224.

2. Състояние на застой; изостаналост. Противоп. напредничавост, напредък. Той съпостави назадничавостта в градоустройството с напредъка във вкусовете и облеклото на русенци. Ст. Дичев, ЗС I, 368. Не с военни колони, не със самолети, със смъртоносни бомби, а с трудови колони трябва да се воюва против назадничавостта, нищетата. Д. Кисьов, Щ, 329.