НАЗВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЗВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Дума, с която се именува предмет, действие, качество и под.; наименование, име. Съществителни имена са думите, които служат за названия на предмети (къща, книга, стол, покрив). Л. Андрейчин и др., БГ, 57. Има един запретен вид търговия, която носи названието контрабанда и която се занимава с прекарванието през границите запретени стоки. Знан., 1875, бр. 2, 29. Кой е първий ден на неделята, това са познава по днешните названия на дните. Ч, 1871, бр. 7, 198. // Дума или израз, с който се именува единичен обект (географски, исторически, архитектурен и др.. ), за да се различи от еднородните му обекти; собствено име. Видимо тракийско наследство ни е оставено в областта на езика. Известно е, че редица названия на градове, реки, планини и пр., които славяните възприели и видоизменили съобразно с особеностите на своята езикова система, са от тракийски произход. ТВ I, 55. Този пролом на два километра навътре се стеснява и образува,.., една грандиозна порта,.. Тази порта се казва Вратцата. Оттам е и названието на града [Враца]. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Тие [турците] твърде добре знаят, че несравнено по-голямо количество българе живеят вън от онова пространство, което на картите е определено под названието България. НБ, 1876, бр. 1, 3. // Остар. Прозвище или собствено име на човек. Симпатията на народа към него [Петко Р. Славейков] се е изразила в названието "Дядо Славейков", с което българите означават най-голяма почит към заслужилите личности. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 10. Първоначалното му име било Аградат, а когато той достигнал да стане началник на персите и да съедини племената им в един народ, той приел названието Кир, което значи слънце. Н. Михайловски, РВИ (превод), 35.
2. Книж. Заглавие. В четири дни аз написах трите четвърти от повестта. В бързотата аз не бях турил и название. Ив. Вазов, Съч. IХ, 201. Аз срещнах доста затруднение под какво название да отпечатам събраните притчи, които бях записвал под название първо на "избрани", после на "стари думи", а по-после на "пословици и поговорки". П. Р. Славейков, БПI, ХХIХ. И най-после си купило с шестдесятте франги, които имало, една книга под название "Водител". Дун., 1866, бр. 70, 2.
3. Остар. Книж. Назоваване. В малките си стихотворения и песни Кавела се впуща твърде далеч да оригиналничи, и то най-вече външно, по примера на разни европейски символисти, на които всичкият талант е в оригиналниченето, в названието на най-обикновените неща по най-необикновен начин. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 212.
4. Остар. Книж. Определяне, назначаване. "Черняев са показа войник с рядко гениална спообност и названието му за главен командантин на сичката сръбска войска, дава гаранция, че сполуката е славянска". НБ, 1876, бр. 24, 95.
◊ Сложно название. Езикозн. Словосъчетание от две имена (собствено и нарицателно, две нарицателни или други две имена), което се използува за назоваване на един обект. Като сложни части на изречението трябва да се разглеждат и сложните названия: Стара планина, Кума Лиса и др., които изразяват изцяло точно определени
понятия. Л. Андрейчин и др., БГ, 249.