НАЗДРАВАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗДРА̀ВАТА нареч. Остар. и диал. Действително, наистина; наздраво. Той [Ивайло] наздравата си въобрази, че провидението го е назначило да получи някаква си власт. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 5. — Па наздравата мислел, че Божията промисъл го е отредила да владее над другите, да стане пръв между народа. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 15-16.