НАЗДРАВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗДРА̀ВЕ междум. 1. За изразяване на благопожелание, обикн. при пиене на алкохол или когато някой заварва някого да се храни. Малките мастики бяха вече на масата, цитронадите също, момичето и шофьорът се чукнаха. — За чудесната среща — каза той. — Да. Наздраве. Д. Цончев, М, 122. Селякът пиеше.. и при всяко вдигане на бъклицата,.., павурчето, паницата или чашата, казваше: — Наздраве! Ив. Хаджийски, БДНН I, 112. Види я например, че вдигнала голямата стомна в кухнята и пие вода. "Наздраве ти, Елено!" — ѝ каже той малко шеговито. Т. Влайков, М, 1896, кн. 3-4, 238. — Хайде наздраве! — Натанаил усмихнато вдигна чашата си. — Наздраве — отвърна Васил. Ст. Дичев, ЗС I, 429.

2. В отговор на кихане — за изразяване на благопожелание някой да не се разболее. Няколко палави лъчи влязоха в носа му и той кихна толкова силно и с такава радост, че Дико му се обади отдалече: — Дойчине, наздраве! К. Петканов, ЗлЗ, 213. Един кърсердарин попита главатаря си: — да вържем ли конете? Али Пехливан поклати глава в знак, че е съгласен, смръкна емфие и кихна. — Наздраве! К. Петканов, Х, 149.