НАЗДРАВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗДРА̀ВИЦА ж. Благопожелание, което се прави, изказва от някого за нещо или някого, съпроводено с пиене на алкохолно питие при тържествени случаи; тост. В една балканска теснина хан Крум е разгромил надменния византийски император Никифор. В ония далечни, диви времена той е направил чаша от черепа му и обкована със злато и пълна с вино, я е вдигнал за наздлавица в пира след победата. С. Северняк, ИРЕ, 352-353. Паници с вино обикаляха пируващите, чуваха се наздравици. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 147. Свекърът,.., мушна джезвето в жарта и след малко в чашите задимя топла ракия. Наздравиците отново се заредиха. М. Марчевски, П, 194.

◊ Пия (вдигам / вдигна) наздравица. Разг. При пиене на алкохолно питие произнасям "наздраве" или по-дълго благопожелание. Той вдигна наздравица за приятелите си и пресуши чашката си до дъно. А. Гуляшки, ДМС, 48. Филчо не беше у Богданови, беше се отделил с дружината си още при вратника, за да иде да види семейството си. Върна се, когато всички бяха насядали около трапезата и пиеха наздравица за детето. К. Петканов, Х, 21. По-младите и по-красивите от тях [танцувачките] са си намерили вече компания — те пият непрекъснато наздравици с щедрите си кавалери. Св. Минков, ДА, 107. Оттам, с музика начело, потеглихме за турския градски клуб, където от всяка нация бяха поканени представители на разкошно сервирана трапеза. Пиха се доста наздравици. БД, 1909, бр. 6, 2.