НАЗДРА̀ВО

НАЗДРА̀ВО нареч. Остар. и диал. 1. Наистина, в действителност; наздравата. Приех.. писмо, на което още не съм отговорил, понеже не зная наздраво къде се намира сега. Ив. Вазов, НПис, 33. — Най-много ги е гняв агите, че наздраво са уверени в твоя дърт комитаджилък, а ти говориш противното. З. Стоянов, ЗБВ III, 24. Той [Дойно] стана писар в Болярово преди две години, но наздраво се пресели тук от родното си село Малево едвам миналата годи‑

на. А. Страшимиров, ЕД, 49. Едно време имало двоица брата. .. а пак единот имал .. приателе,..; ама жената му .. еднож му рекла: "Ти, мажо, имаш фного [много] приателе, а наздраво ли ти са приателе?" СГ, 1894, кн. 1, 354.

2. Сериозно, истински. — Да оставим шегите, Даскале. Искам с тебе да се разговоря по-наздраво. П. Тодоров, Събр. пр II, 344. Дето седне, дето стане, се царска корона му се привижда.. Властолюбието все повече и повече го обгръща и той наздраво вече мисли за царската корона. В. Друмев, И, 13-14. Орач на нива подранил, / цял ден наздраво работил. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 267.

Списък на думите по буква