НАЗЀМЕН

НАЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който е върху земята; надземен. Противоп. подземен. Така че ендемичността се простира не само за наземната галапагоска фауна, но и за подводния животински свят. Н. Боев, Г, 135. Наземна строителна работа.

2. За животински и растителни организми — който живее или расте върху, над повърхността на земята; земен. Горилата е по-едра и по-неподвижна. Нейните двигателни органи са устроени повече за наземен начин на живот, което я доближава твърде много до човека. Г. Марков, ЧМ, 27. Наземни култури.

3. Остар. Книж. Който е в непосредствена близост до повърхността на земята; приземен, партерен. А знаете ли какви са училищата, повечето от народните ни училища в селата и градовцете? Те са настанени повечето в тъмни и наземни стаи, дето царува влагата, тъмотата, мухоля и нечистотията. Ч, 1875, бр. 7, 296.

Списък на думите по буква