НАЗЕМИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ЗЕМИ нареч. Разг. На земята. Лежеше по корем наземи, бузата му .. бе поразтопила снега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 197. И както съм се бил захласнал — изтървал съм брадвата и желязото хлопна наземи. Н. Хайтов, ШГ, 271. Когато наближи до огъня, високият хвърли рунтавия си овчи калпак наземи. Ст. Загорчинов, ДП, 31.