НАЗИВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗИВА̀ВАМ -аш, несв. (остар. и диал.); назова̀, -ѐш, мин. св. -а̀х и (остар.) назва̀, -ѐш, мин. св. -ах, св., прех. Назовавам; називам. Часто може да тя називават заблуден и измамен человек. Но не бой ся,.., мисли здраво, прави право и ти ще победиш. Нап., 1875, кн. 4, 18. Се, що били там, зели да го укорясуват и да го називават нечестив. А. Хаджоглу, ББ, 70. Кенезите, които в Ява са ся населили, работят древеса толико малки, щото древеса джуджата ги називават. ЦВ, 1857, бр. 342, 165. називавам се, назова се, назва се страд.

НАЗИВА̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); назова̀ се и (остар.) назва̀ се, св., непрех. Назовавам се. Българете.. изнамерили славенската азбука, която от имято св. Кирила и до нине ся Кириловска називава. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 11, 204. Кората на земята задебеляла е от два вида скали: едните са ся образували отгоре надолу чрез действието на огъня и се називават плутоническа скала. Ч, 1870, бр. 6, 188. Па ги редом мома изпитуе: / кой отде йе и па откъде йе / и какво се, море, називая. Нар. пес., СбНУ Х, 81.