НАЗИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗЍВАМ, -аш, несв. (диал.); назова̀, ‑еш, мин. св. -а̀х и (остар.) назва̀, -ѐш, мин. св. -ах, св., прех. Назовавам; називавам. називам се, назова се, назва се страд.

НАЗЍВАМ СЕ несв. (диал.); назова̀ се и (остар.) назва̀ се св., непрех. Назовавам се. "Дал бих ви го [детето] , дал бих ви го, / ала ми е возманенко, / не може се на кон качи." / .. / "Дай го, дай го, цар да баде — / .. / ниа ще го на кон качи — / току да се цар назива!" Нар.пес., СбНУ ХLIV, 431. — Дай го [малкия син], Дане, дай го, бане, / .. / току да се цар назива, / цар назива, бан да бъде. Нар. пес., СбАИ, 94.